За книгата: 2011 / Седях до старата мелница, гледах светлините в прозорците на къщите. И си представях хора в кухнята на масата, които пият чай и си говорят за дреболии. Чужд уютен свят... В моя имаше път за никъде и страх от среща с минувачи. Аз съм на двадесет и пет години и имам цял живот зад гърба си. Дълго и безрадостно... Мога да избягам, да отида някъде. Нямам пари, но няма значение. Мога да се справя точно както преди. Паспортът е при мен... Ще трябва да бъде унищожен... Мислех за много и само мислите за Мартин ме прогониха. Твърде болезнено е, твърде страшно... Луната се скри зад облаците и стана съвсем тъмно. Трябва да се върнем. В къщата на стареца светеше лампата. Не спи, чака ме. Радвах се, че поне имах това убежище. Отворих вратата, влязох в коридора... В същия момент нещо падна на главата ми, пред очите ми избухна цяла заря. И тогава угасна…